РЕВЮ - ''Лейла'' от Колийн Хувър

 

Дълго време отлагах прочита на тази книга, но след като я прочетох… просто останах безмълвен. Тук, Колийн Хувър ни поднася един прекрасен сюжет, който започва на сватбеното тържество на сестрата на нашата главна героиня – Лейла. Един от членовете на музикалната банда, която свири – Лийдс, забелязва момичето в тълпата. Прави му впечатление това, че тя танцува ужасно, но той не откъсва очи от нея. Точно това дава началото на историята им, която никой от двамата не подозира, че може да бъде погубваща, унищожаваща, разяждаща и емоционално изтощаваща.

Техният реален първи разговор се провежда в басейна на двора, където Лейла се носи като рибка по повърхността, а Лийдс я наблюдава и анализира. Любовта между тях пламва прекалено бързо, като след сватбеното парти, тя заживява при него. Няколко месеца по-късно, след развитието на смущаващи събития – прострелване, бивши гаджета и социална драма, двамата си правят екскурзия до къщата, в която сестра и се е омъжила и където са се запознали. Лийдс планира да предложи брак на Лейла, както и да закупи къщата. Обачеее, там ги посреща някой, който той никога не е предполагал, че може да срещне. А накрая се оказвааа, че този някой всъщност е най-близкият човек в живота му, затворен в душевният капан между реалността и отвъдното.

 

Колийн Хувър винаги прави такааааа. Започва една сладникава история, която бива преплетена в сложен сюжет, различни гледни точки и непредвидими събития. Харесва ми това, че книгата е разделена на две гледни точки– тези на Лейла и на Лийдс. Книгата е разделена на две, като в едната част е представен разпита с онлайн ‘’детектива’’, който иска да помогне на Лийдс. В другата част проследяваме тяхното ежедневие, техните разговори и разбира се развитието на третият персонаж, който никак не е трети, всъщност.

Влюбен съм в историята, в книгата, в корицата и в цялостното оформление на това хартиено издание. Препоръчвам я, ако сте фенове на паранормалната активност, представена под лека и слабо-ангажираща форма.

‘’Нямаше да почувствам нищо, ако бе забила юмрук в сърцето ми.

Щях да почувствам още по-малко, ако ме бе пробола с нож.

Но аз не разлюбих теб, аз разлюбих живота.’’

 

 

До скоро!    ^_^