РЕВЮ - ''Без дъх'' от Дженифър Нивън

 

Анотация:

Няколко дни преди да завърши гимназия, Клодин Хенри има план: да влезе в колеж, да стане известен писател и може би, най-накрая, да прави секс. Точно тогава обаче баща ѝ обявява, че напуска майка ѝ и бъдещето става всичко друго, но не и предвидимо. Пътуването с най-добрата приятелка се отменя и вместо това Клодин и майка ѝ се озовават на остров край бреговете на Джорджия. Остров, на който няма безжичен интернет, мобилни телефони и приятели...

Там обаче в живота на момичето нахлува Джеремая Крю. Той има страст към фотографията и минало, за което не иска да говори. Освен това е красив, свободолюбив, мистериозен. Химията между тях е толкова силна, че Клодин решава той да бъде първото момче, с което ще прави секс. Само секс - нищо повече. Все пак няма достатъчно време, за да се влюби, а и двамата знаят, че това помежду им ще продължи само едно лято. Но може би това лято ще бъде напълно достатъчно...

Вълнуващ и откровен, новият роман на Дженифър Нивън е разказ за първата любов, за първия сексуален опит, за семейните взаимоотношения и за най-трудната връзка - тази със самия себе си.

В много отношения разказаното в "Без дъх" е най-личното нещо, което съм писала. От такава книга имах нужда, когато бях на шестнайсет, седемнайсет, осемнайсет години. Откровен разговор за секса и любовта, раздялата, развода и колко е важно да откриеш себе си и да напишеш своята история.

______________________________________________________

Харесвам Дженифър Нивън като автор, само защото тя пише в една определена насока, която е тийн любов/драма. Харесвам я, защото пише по лек и приятен начин, като издава литература към определена аудитория. Трудно е такъв тип писане и творчество да завладее голяма общност от читатели, но тя го прави, като в гуудрийдс наблюдаваме хиляди оценки на нейните книги, които в 99% от случаите са позитивни. Има и защо.

 

В нейната книга ‘’без дъх’’ проследяваме историята на Клодин. Тя не е типичната тийнейджърка, даже напротив – харесва и да носи тениските на баща си, да се облича против наложените стандарти и меко казано – да бъде бунтарка. През свободното си време, тя обича да пише – да изразява чувствата си на хартия. Майка и, която също пише, не само, че не и дава мотивация да го прави, а не спира да я критикува. Казва и, че ‘‘не разгръща себе си‘‘ и сякаш пише по задължение. Всеки има нужда от приятел в трудни моменти, като авторката ни дава и този момент. Най-добрата приятелка на Клодин – Саз, която винаги е готова да бъде до нея. Дори и да не може да помогне със съвет, тя винаги е склонна да отвори бутилка водка и да прекара цяла нощ с нея. Несполучливата любов на нашата главна героиня не трае дълго, но за сметка на това целият и живот се преобръща, когато с майка и заминават за един остров. Там тя се отдалечава от приятелката си, но среща много различни и забавни персони.

Харесва ми това, че в книгата са поместени най-различни факти за костенурките, което всъщност допринася за развитието на историята и изграждането на цялостният сюжет. Книгата е разделена на дни, а не на глави, което спомага за по-бързият и прочит. Всъщност, Клодин си мисли, че животът и е объркан сега, но когато заминава за острова, там се случват неща, които я главозамайват и я карат да си задава въпроси за бъдещето, което е доста далеч, но в същото време адски близо. Краят на историята ме остави без думи, не очаквах такова развитие на нещата. Буквално, последните 20 минути от сюжетната линия ме разкъсаха на парченца. Точно затова харесвам Дженифър Нивън – защото е непредсказуема и непредвидима.

''Иска ми се да имаше начин за спиране на времето. Все едно това е някоя история на Рей Бредбъри, в която всички имаме пет възможности да спрем времето в живота си за колкото дълго искаме, за да можем да изживеем мига максимално дълго. За това си мечтая - способността да дишам, защото той е тук и аз съм тук, и никой не си тръгва.''