А Вие какво си пожелавате в 11:11 ?

Харесвам Лу Георгиева, защото тя пише по деликатен, нежен, искрен и изключително чист и невинен начин. Това е втората стихосбирка, която чета от нея и смея да твърдя, че тя се превърна в един от любимите ми автори от този жанр литература. Умението да пише го притежава всеки, но чувствата, емоциите и душевността, които се влагат в тези тип произведения ги притежават малко хора. Смея да твърдя, че Лу не само ги притежава, а даже напротив. Тя има една уникална дарба – вдъхва живот върху лист хартия, защото запечатаната емоция е вечна….

_____________________________________________________

Малка част от творбите на Лу:

Вселена
''Очите му бяха необятна вселена,
в която се четеше само моето име.''

''А как се забравят онези очи,
в които виждаш себе си?''

Стени
''Дори и да разрушавах всичко около
себе си, той беше там, за да събере
всичко отново. И винаги успяваше.''

''Цигарата ми гаснеше така,
както аз изгарям,
когато съм без теб..''